Връх Дупевица

На 1256 метра надморска височина се намира най-високата точка на Люлин — връх Дупевица. Оттук релефът на целия район става разбираем.

Макар Люлин да принадлежи към сравнително ниските планини на България, положението ѝ между Софийската и Пернишката котловина превръща високото било в забележителна наблюдателна точка.

На изток и североизток се разстила Софийското поле. На югоизток се издига Витоша. При добра видимост хоризонтът достига до Рила, Осогово, Стара планина и други планини на Западна България.

По-ниско склоновете са покрити с широколистни гори. Букът е характерен за по-високите и прохладни места, докато дъбовите и габъровите гори са по-често срещани по-ниско.

Векове наред високите места в Люлин са използвани като естествени ориентири и наблюдателни позиции. В околните части са известни следи от стари пътища и укрепени места.

През XX век стратегическото значение на района придобива съвсем ново измерение. В непосредствена близост е изграден зенитно-ракетен дивизион, част от системата за противовъздушна отбрана на София. През 1974 година е създадено военно формирование, известно като поделение 34090, предназначено за работа със системата С-125 „Нева“.

Днес старата инфраструктура постепенно се връща към планината. По пътищата, по които някога се е движела военна техника, преминават туристи и велосипедисти. Дупевица отново е преди всичко връх.